След почти десет часов полет, ето че най-после започнахме да се снижаваме над Сантяго рано-рано сутрин.
За първи път пред погледите ни се откриха гледки към планинската верига Анди и Кордилера де Ла Коста.
Беше невероятно да наблюдаваме назъбените и сърдити планини от птичи поглед. Бяха потънали в пухести облаци, изглеждаха зловещо по свой собствен начин, а в далечината се виждаха сините, студени води на необятния Тихи океан. Без дори да осъзнаваме сърцата ни започнаха да бият лудо!
След броени минути щяхме да кацнем и се подготвяхме психически, за това което предстои. Попълнихме митническите декларации, които стюардесата ни връчи и зачакахме приземяването на самолета.
Цялата драма покрай тръгването ни остави без план за предстоящите седем месеца и в нас се пробуди малко, нищожно чувство на тревожност, което отмина щом стъпихме на земята.
Хаоса на летището бързо ни връхлетя. Опитвахме се да усвоим бързо изстреляните на испански слова към нас, но без успех. Не след дълго се ориентирахме и продължихме към багажа си. С японска педантичност го провериха, усмихнахме се на сериозните чилийци все още под влиянието на адреналина, че сме пристигнали на чужда територия и продължихме.
Не взимайте хранителни продукти със себе си, когато летите към Сантяго, Чили. Имаше хора преди нас, които имаха проблеми – не ги допускаха напред, заради хранителните стоки, които носиха в куфарите си.
И още нещо:
След като ви сложат печат на паспорта имате право да прибивавате на територията на Чили за три месеца. Ще ви дадат и така наречената туристическа карта за престой. Дръжте я на сигурно място и не я губете, защото на излизане от Чили ще ви я поискат отново и ако сте я изгубили ще ви глобят.
Когато се озовахме пред изхода на летището ни обградиха таксиметрови шофьори, които приканваха да ни отведат в покоите на Сантяго. Отрязахме ги.
Очевидно сме изглеждали неорентирани, защото на помощ ни се притече млада чилийка, която ни помогна да разберем откъде може да си хванем автобус и обмненим пари. Съвета ни е да обмените колкото пари са ви нужни, за да се доберете до Сантяго, защото курса на летищата е прекалено висок за титулярната валута.
Името на автобусната компания, която използвахме е “Centropuerto”, а цената на билета струваше около три долара (~2300 чилийско песо). Автобусите на “Centropuerto” се движат на всеки 10 минути от летището в Сантяго от 06:00 до 23:30 ч. След този график тръгват на половин час само от летището посока центъра в Сантяго.
Другият автобус, който може да вземете носи името “Turbus”. Той тръгва на всеки двадесет минути от 05:00 до 00:00 ч., а полунощ се движи на всеки един час.
Артуро Мерино Бенитес е разположено близко до центъра на града – само на 11км. разстояние, но въпреки това метростанцията на Сантяго не достига летището, затова, ако не се възползвате от автобуса ще трябва да прибегнете до такси. Цената на таксито е между 20.000 – 30.000 хиляди чилийски песос (30-40 USD).
Сантяго е разположен на брега на река Мапочо, западно от планинската верига Анди. Името на реката произлиза от езика на етническата група мапуче, която е една от най-многобройните в Чили и Аржентина. Означава “водата, която прониква в сушата”.
(33 ° 27′00 ″ S 70 ° 40′00 ″ W)
В радуис от 50-100 км. от Сантяго са разположени множество активни вулкани.
- Сан Хосе (5856 м.)
Впечатляващия вулкан формира мощна вулканична група от пет вулкана.
- Тупунгато (65770 м.)
През 1947 г. в ледник на вулкана Тупунгато се разбива самолет. Самолетът е намерен 50 г. по-късно, след като ледника е започнал да се топи.
- Маипо (5264 м.)
Смята се, че вулкана Маипо преди повече от 400 хил. години е предизвикал едно от най-мощните изригвания в района и изцяло е унищожил долината, където днес е разположен Сантяго.
Ето колко могъщ е Сантяго от птичи поглед:
От древни времена днешен Сантяго е бил населяван от различни номадски етнически групи, които предимно са преследвали и ловували гуанако.
С времето някои от племената започнали да водят по-уседнал живот, след като разбрали, че може да развиват селскостопанска дейност около бреговете на река Мапочо. Те отглеждали царевица, картофи и боб.
Името на града е дадено от колонизатора Педро де Валдивия, който официално го основова през 16 век.
Според езика на древната етническа група аймара думата “Чили” означава “мястото, където свършва земята”.
Сантяго е най-големият град в Чили с население от над 6.5 млн. души. Той е и един от най-развитите и най-важни градове в Южна Америка.
Благодарение на платформата “couchsurfing” си уредихме три нощувки в апартамента на местен чилиец. Имахме нужда от няколко сигурни и спокойни дни на континента, за да се осеферим и мястото, където останахме предразполагаше за това.
Интересното бе, че домакинът ни беше оставил ключа и така се озовахме в жилището му без дори да се познаваме. Невероятна гостоприемност за град, чието население наброява над 6 млн. души.
Беше трудно начало, защото не говорихме испански, а трябваше да се явим в боливийското посолство, за да си изкараме визи за Боливия. Това ни тревожеше.
За неговорещите испански, да проговориш в Чили си е равносилно на същинско чудо – местните бърборят толкова бързо, че е трудно да уловиш мисълта им и в началото отчаянието бързо ни връхлетя. Чувството бе подсилено и от първите ни несгоди с езика, когато Пламена едва не изплаши няколко момчета в един от парковете на Сантяго.
Каза им: „Te quiero aqui”, което в превод означава „искам те тук“. След като уточнихме недоразомението с чилийците, всички заедно избухнахме в смях.
Въпреки че се намирахме на хиляди километри от дома много неща в Сантяго ни изглеждаха познати. Старовременната архитектура е в испански стил, а живота на столичани толкова забързан, че по улиците цареше хаос. На места имахме усещането, че сме в Испания и първоначалното вълнение сякаш ни напусна.
Правиха впечатление жандармерията и младите чилийци, които продаваха различни храни по улиците, както и ръчно направени обеци и гривни. И още нещо – бездомните кучета. Да! Гъмжеше от тях. На териториятата на Чили броят им достига около 2.5 милиона.
Безцелно разхождайки се в столицата попаднахме на една от красивите сгради в града – музеят на изкуствата – “Bellas Artes”.
Интересното е, че това е първият музеи на изкуствата в цяла Латинска Америка и е основан през 1880г. Фасадата му е “облечена” в колониален стил и е дело на архитекта Емил Жекие.
По-дългите разстояния в Сантяго изминавахме с помощта на метрото. Направиха ни впечатление младите музиканти, които радваха слуха ни с непознати латино ритми. Докато се возихме те свириха, а след това се надяваха някой да благоволи да им остави по няколко чилийски песос. Обаче подобно на бездомните кучета по улиците, никой освен нас не ги забелязваше.
Използвайки метрото разбрахме, че цената на билета се формира според часа. Логично билетите бяха по-скъпи рано сутрин и следобед.
Други чилийски младоци продаваха различни сувенири – най-вече ръчно изработени обеци и гердани, а както и хранителни изделия за по-прегладнелите минувачи. Младежта на Сантяго определено внасяше настроение по улиците.
По пътя за посолството на Боливия се “покатерихме” и по Гран Торе де Сантяго – най-високата сграда в Латинска Америка. Погледната отдолу етажите й докосваха небесата.
Столиците не са мерило колко гостоприемна е една нация, но чилийците се показаха отзивчиви към нас, доколкото бе възможно през първите дни от престоя ни в Сантяго. Когато имахме нужда от информация и се обръщахме към столичани, въпреки затрудненията, които изпитваха да ни разберат се опитваха да ни помогнат също както момчетата, които Пламена порази с испанския си.
Домакинът ни от “Каучсърфинг” се оказа много приятна личност, която ни запозна с любопитни факти свързани със земетресенията.
В Чили за една година приблизително се регистрират над два милиона труса. За всеобща радост на всички ни само 10-15 са по-сериозни.
Южна Америка е континент с висока сеизмична активност и когато пътуваш за по-дълго време рано или късно земята започва да се клати под краката ти. Ние сме живото доказателство за това.
Не беше трудна задача да се сдобием с визи за Боливия – консулът на Боливия в Чили, ни накара да се чувстваме като в туристическа агенция – по време на интервюто непрекъснато повтаряше колко невероятна е Боливия и ни пускаше филмчета в youtube, за да се убедим в това.
Срещата с консула безспорно засили интереса ни към северната съседка на Чили и нямахме търпение да се озовем на територията й.
В сайта на боливийското посолство има електронна форма, която след като се попълни се принтира и представя на консула. Ако се явите в посолството без тази форма ще ви върнат. Необходими са 2 снимки паспортен формат и попълена форма за виза. Това е цялата необходима документация, за да получите печат в паспорта си за 30 дни пребиваване на територията на Боливия. Визата е безплатна и започва да тече щом положите крак в Боливия.
Преди да се разделим със Сантяго посетихме и хълма Сан Кристобал. Той се издига на височина от над 850 м. и от терасата му се открива приказна гледка към столицата и планинската верига Анди. За съжаление по време на престоя ни тя остана скрита в облаци и рядко се откриваше пред любопитните ни погледи.
Името на хълма е дадено от испанските колонизатори. На върха му е изградена статуя на Богородица, която достига височина от 22 м. Мястото е впечатляващо, но се забелязва и един от проблемите на Сантяго, който непрекъснато стои надвиснал над града – смога.
Сантяго е мегаполис с население от над 6 милиона души, което само по себе си говори за мащабите на столицата и за хората, които живеят там. Трябва да го имате предвид.
По време на престоя ни никога не се почуствахме несигурни или застрашени от нещо – напротив дори беше обратното, тъй като по улиците се разхождаха много полицаи.
Обаче ние се мотаехме в столицата само през деня, а вечерите пиехме вино с домакинът ни и нямаме впечатления за живота по тъмно в град с население от над 6 милиона души.
За новодошли, които не познават района не препоръчваме да се размотавате напред-назад късно вечер, макар че Сантяго е сочен от немалко хора като един от най-сигурните мегаполиси в Латинска Америка.
Сантяго ни допадна със своята динамика, улични артисти, бездомни кучета, зелени паркове, хълмове и небостъргачи.
Но емоцията, която ни бе обзела след пристигането, ни напусна след първите дни прекарани по шумните и хаотични улици в столицата.
И двамата с Пламена осъзнавахме за какво сме дошли на континента и това, което Сантяго ни предложи, не се доближаваше до желанията и амбициите, които имахме за предстоящите седем месеца и за приключението, което мислено бяхме пресъздали в главите си.
Търсихме нещо повече, и със сърца изпълнени с надежда се запътихме на север по панамериканската магистрала, за да преминем през сърцето на най-сухата пустиня на Земята.
Любопитно ни е да разберем коя забележителност ви харесва най-много:
- Музеят на изкуствата?
- Хълмът Сан Кристобал?
- Гран Торе де Сантяго?
А знаете ли други красиви места в столицата на Чили? Ще се радваме да ги споделете в секцията с коментари!
