Проект за подпомагане на деца
Замбия, Африка
Дългият път до Африка
Мечтаех за дивата Африка, съхранила се от хода на цивилизацията, влечаха ме племената, културата, исках да разбера защо – „Който веднъж е видял Африка се е влюбил завинаги в нея?“.
Привлякох Антон в тази своя мечта и заедно започнахме да се борим за осъществяването ѝ.
Пътят в сбъдването на едно желание е много дълъг, осеян е с трудности, с моменти, които буквално те връщат на старта и си казваш „Струва ли си?“.
Две години, след като реших да преследвам афро мечтата си, тя се сбъдна.
Живяхме в една от най-затънтените провинции на Замбия, с племето бемба за шест месеца. Бемба е най-голямота от всички 72 етнически групи в страната
Битовите ни условия включваха живот без постоянен ток, течаща вода и интернет.
Какво е да си доброволец в Африка?
Доброволческата ни работа се състоеше в разработване и изпълнение на проекти обхващащи широк спектър, с цел подобряване условията на живот на местното население в северната част на страната, провинция Луапула.
Работихме с младежки клубове, в сферата на образованието и със сиропиталище лишено от правителствена издръжка.
Успяхме да реализираме някои проекти, други не. Действителността в Замбия, и като цяло в Африка се оказа много по-сурова от очакваното.
Осъществяването на полезен доброволчески труд в Замбия е предизвикателство. Местното население е изпълнено с очаквания, които са трудно осъществими. Необходима е целеустременост, търпение, променяне на мирогледа, осъзнаване на местната народопсихология и здрава работа.
Тъй като живяхме с бемба в продължение на шест месеца успяхме да се докоснем истински до някои от обичаите и традициите на племето и изцяло да се потопим в начина им на живот.
Научихме се да живеем като тях, да мислим като тях и дори да се държим като тях, когато трябваше. Без да усвоим нужните качества, мисията ни щеше да бъде обречена.
Срещнахме невероятни хора в Замбия. Въпреки лишенията и трудностите, пред които местните ежедневно се изправят отне известно време да разберем, защо почти през цялото време не свалят усмивхките от лицата си.
Нашата мисия имаше за цел да подобри условията на живот на местното население, но това, което замбийците направиха за нас и уроците, които научихме в стотици пъти задминават направеното от нас.
Краят и новото начало
Не чувствахме преживяното в Замбия за завършено. Искахме да предадем научените уроци на нашите сънародници. Навярно книгата ни би променила нечий живот? Забелязали сме, че обществото ни налага рамки, в които се очаква да се впишем, а дръзнем ли да излезем от тях се приема за безотговорност, лудост и дори наивност. И това е пречка към осъществяването на мечтите ни. Много хора, дори близки и приятели, от които се очакваше да получим подкрепа, ни упрекваха за “луди и откачени”! “Замбия? Как така, та там ще ви заколят и убият на улицата!?”
Така се роди идеята да съберем всичко преживяно и научено в “Стъпки към непознатото” . Да помогнем на други хора да поглегнат към мечтите си, които може би са оставили затворени в някоя прашна кутия, чието отваряне се отлага и отлага. Мечтите не се сбъдват сами, ние трябва да се борим за тях и да положим необходимите усилия.
Искаме чрез нашата книга да откриеш отговорите, които си търсил и сам да извървиш стъпките към непознатото, докато не те отведат до най-съкровенното ти желание.
В първата част на книгата “Стъпки към Непознатото” описваме дългия и осеян с трудности път до мечтаната Африка, какво е да живееш с племе, да работиш като доброволец, да нямаш битовите условия и лукса, който в Европа взимаме за даденост. И разбира се – как живее племето бемба?
- Каква е цената, която плащаш, за сбъдването на една мечта?
- Защо булките в Замбия пълзят?
- Как лекуват традиционните лечители?
- Какво е да си бял (мусунго) в Замбия?
- Тежка ли е съдбата на доброволеца?
- Свиква ли се ежедневно да те преследват деца?
- Опасно ли е да плуваш в езеро с крокодили?
- Как в бедността се ражда богатство и щастие?
- Опасно ли е да живееш и пътуваш в Замбия?
Отговорите на тези и много други въпроси ще откриеш между кориците на “Стъпки към Непознатото”
