Sea2Ocean: Запад-изток или изток-запад?
След като вече бяхме взели твърдото решение, че искаме да прекосим Европа с велосипедите и децата, пред нас застана първият голям въпрос: Откъде да тръгнем?
От Черно море към Атлантика… или от Франция обратно към България?
Първоначално вариантът да тръгнем от запад на изток изглеждаше най-логичен. Щяхме да опаковаме колелата и рикшата в кашони, да качим всичко на директен полет до Париж и оттам с влак или автобус до се придвижим до Атлантическия океан. И едва чак тогава да започнем с карането. Големият плюс щеше да бъде постоянният попътен вятър, който в Европа обикновено духа от запад на изток. Кой не иска да кара с попътните ветрове?
Всичко сочеше към Франция. Но с наближаването на старта все отлагахме купуването на билетите… без дори да разбираме защо. Вероятно някаква вътрешна интуиция се опитваше да ни каже, че вятърът далеч не е най-важният фактор за успешното прекосяване на Европа.
Накрая седнахме с Пламена, отворихме картата и изговорихме всичко наново. Взехме обратното решение – да тръгнем от Дуранкулак! Въпреки сложната логистика, която ни очакваше след това във Франция, въпреки насрещните ветрове и по-трудното начало с пътищата и денивелацията.
Защо избрахме на пръв поглед по-трудния вариант? За нас предимството да тръгнеш от „свой терен“ се оказа решаващо. А и да си признаем – винаги сме си казвали, че ако правим друго голямо пътешествие след това на „Карай към непознатото“ би ни се искало да тръгнем от България. Но за да бъда напълно откровен – мисълта да приключим Sea2Ocean на родна земя също бе много заразителна.
Тръгването оттук означаваше, че в началото започваме без кашони, разглобяване на велосипедите и пакетиране. Това за мен е едно от най-досадните неща и един от минусите що се касае до пътуването с велосипед. Можехме да тестваме и оборудването: Ако нещо се счупи в началото, е много по-лесно да го отстраниш на родна земя. А и нещата с багажа никога не са цветущи – колкото и да внимаваш, винаги взимаш излишни неща. Този път се подлъгахме да вземем хамаци, които за две седмици не използвахме нито един път! Неслучайно, докато напуснем България, изпращахме багаж обратно към вкъщи цели два пъти. И разбира се – адаптация за децата: Ако Ева (8г.) и Огнян (1г.) не се чувстваха добре в първите дни, можехме да реагираме веднага.
Обстановката по пътищата също не беше фактор за подценяване. Искахме да преминем през Източна Европа (където инфраструктурата за колоездене е най-слаба) преди разгара на летния трафик, а в пика на лятото вече да сме в Западна Европа с нейните чудесни велоалеи и пътища за велосипедисти. А и жегите на Балканите също не са за подценяване. В края на лятото щяхме да сме с 3-4 градуса по-северно спрямо България и очаквахме по-хладно време в края на август и септември, когато несъмнено умората вече щеше да се е натрупала в нас.
В крайна сметка се оказа, че „нелогичното“ на пръв поглед решение да тръгнем срещу вятъра беше най-правилното за нас, след внимателно обмисляне на всички важни фактори, които съпътстват подобна експедиция.