На гости при Дани и Алисон – големите сърца на Никарагуа

На втория ден от приключението ни в Никарагуа, едва на 50 км от границата, спряхме за почивка.

Търсихме си нещо за хапване и вода. 

Щастлива среща с непознати 

Заговорихме се със собственика на едно от магазинчетата, в малко селце.

Бяха му необходими само 2-3 минути и ни предложи ориз, боб и тортили, било им останало от обяд и искаше да ги сподели с нас.

Не се възползвахме от предложенито – все още не бяхме стигнали целта за през деня си, а обяда щеше да ни забави. Освен това селцето не ни привличаше и да останем. Тъкмо се качвахме на колелата и си взимахме довиждане, когато тъмни облаци надвиснаха над нас и едри капки ни предупредиха за задаваща се буря. 

На сухо при Дани

Дани, който минутки по-рано ни предложи храна, ни покани в къщата си, докато дъжда премине.

Настаниха ни да седнем, сложиха малка масичка пред нас и малко по-късно ни дадоха обяд. Така им било писано на боба, ориза и тортилите – да ги изядем.

Бурята се засилваше, бе станало мрачно, а улиците се бяха превърнали в реки и нямаше дори и лъч надежда, нито бяло облаче, че скоро ще можем да продължим.

На топло при Дани 

Денят бавно вървеше към своя край. Започнахме да обмисляме дали да не питаме Дани да разпънем палатката в двора му, макар че целият двор беше в локви. И сякаш с мислите си го извикахме и той дойде. Още преди да обелим и дума ни предложи да останем в една от стаите на къщата му за през нощта, съгласихме се.

Понякога да намерим място за палатката ни изисква много време и усилия, а Дани ни предложи стая, на нас непознатите. Предложи ни дори да останем и на следващия ден, за да може да посетим един от натуралните извори в близост.

Непланирано удължаване на престоя 

Останахме повече от плануваното, оказа се, че след няколко дни в близкият град има фиеста, която си струва човек да види и така удължихме престоя си.

Беше трудно да не останем повече, защото Дани постоянно ни уверяваше, че може да прекараме в къщата му колкото време поискаме. 

Приятелството между Ева и Алисон

Прекарвахме времето си в сладки приказки, а Ева много се привърза към Алисон – дъщерята на Дани, с която много си играеше.

Важността на първите срещи и впечатления по време на пътуването

С влизането ни във всяка страна не знаем какво да очакваме, първите дни сякаш стъпваме по тънък лед, защото не познаваме местните.

Но когато влязохме в Никарагуа и се запознахме с Дани и Алисон вече чувствахме, че имаме приятели. Приятели, които отвориха за нас странниците, сърцата и домовете си. И няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че има на кой да разчиташ, когато си на хиляди километра от дома.