Да прекосиш Родопи с дете, рикша и колела - Ден 1
Началото на пътешествието от село Горно Дряново
Днес сложихме началото на едно ново предизвикателство – да прекосим планината Родопи от запад на изток отново с колела и рикша. Както винаги Ева е с нас. Очакват ни повече от 350 км. до крайната ни цел – село Мезек и ще ви направим част от тях.
Пътешествието започна от село Горно Дряново, което се намира между селцата Лещен и Ковачевица известни със своята старовременна архитектура, каменни къщи, обаятелна природа и красота.
Локацията им е в Западните Родопи.
Ландшафтен историчеки парк “Градище”
В момента на писане (28.04.21) от Ковачевица, Горно Дряново и Лещен се откриват чудни гледки към заснежени планини. Те направиха едно на пръв поглед лесно спускане трудно, защото не отделяхме поглед от снежните масиви изпълващи хоризонта. Бяха толкова впечатляващи и красиви.
Запътили сме се към Доспат. В момента сме на около 30 км от града и лагеруваме в гората на място наречено Ландшафтен историчеки парк “Градище“.
Намира се на пътя Гоце Делчев – Доспат. Мястото е изключително спокойно през делничните дни и от него се откриват прекрасни гледки към малки селца и големи планини. Има обособени места за палатка, огнище и бесетки. Място, на което си в състояние да оцениш малките неща в живота и да изпаднеш в дълбоки мисли със себе си. Нещо, което забързаното ежедневие често ни отнема.
Денивелацията в Родопите – фактор, за колоездача
Не беше лека задача да стигнем до тук. Пътят ни бе съпрохождан от нагорнища почти през цялото време. Единственото спускане бе от Горно Дряново до главния път.
Имаше много движение, тъй като това е пътя, който свързва вече споменатите Гоце Делчев и Доспат, както и селата между тях. Въпреки всичко повечето шофьори бяха внимателни и сега е ред да благодарим на всички, които намалиха скоростта, докато ние въртяхме този прост, но ефективен механизъм – педалите на колелото. Беше важно да имаме възможност да се отдалечим от завои и участъци с ниска видимост преди да бъдем изпреварени.
Над рикшата от началото на пътуването се вееше флаг на България и много хора ни поздравиха по пътя. Усетихме съпричастност от своите сънародници.
Изкуството да обработваш камъните “Гнайс”
Пътуването в първия ден от приключването не беше монотонно. Открива се хубавите гледки и наблюдаваме работата на местните селяни, които основно в този район се занимават с обработката на камъните – гнайс.
С тези камъни са покрити/изградени голяма част от къщите в селата Лещен и Ковачевица. Много от местните работници разполагат с чук и клето и така разбиват камъните на няколко части. Те изглеждаха не по-малко изморени от нас и след размяната на кратки поздрави помежду ни, те отново потъваха в своето ежедневие.
За съжалние по-рано през седмицата Ева и Пламена се разболяха. Ева е вече добре и почти няма помен от настинката й, докато Пламена беше с температура и хрема, но не сведе глава.
Забелязваме, че в планината Ева успя да пребори настинката много бързо, за около ден-два без да приема медикаменти. Единствено воден разтвор за нос, билкова близалка и витамин Ц ампула. Все повече се убеждавам, че въздухът, който дишаме определя и здравословното ни състояние.
Акценти от ден 1-ви:
- Изминато разстояние – 30 км. Средна преодоляна денивелация около 500м.
- Време – 4 ч.(много спирания: настройка на дисаги, събличане, обличане, снимки, нагласяне на Ева в рикшата докато спи, проверка на механизми – захващаща скоба, която държи рикшата за колелото, зареждане на вода и бутане на колелата по по-остри участъци, за които силите не стигаха)
- Похарчени пари за нощувка – 0 лв.
- Похарчени пари за храна – 0 лв. (изкарахме деня с провизии закупени от предния ден)
- Пукане на гуми – 0 пъти
- Падания – 0
- Ева в рикшата – 4 ч. (час и половина от тях в спане)
