Ден Седми - Към черноморието
Магическите утрини в село Визица
На сутринта разбрахме, че има и друг проблем с гумата, която беше мека – издишаше въздух от вентила на вътрешната гума, тъй като оплатнителната шлаухка бе разкъсана.
С няколко импровизирани шлаухки от стара гума за колело и с малко побългаряване проблема бе отстранен. Собственика на “Трите бука” също предложи да помогне, а и се опита да намери вътрешна гума за колело, в случай, че не не може да се оправи или стане по-зле.
Този малък проблем не хвърли сянка върху иначе прекрасното и утро, което бе забулено в мълга.
Собствениците ни бяха приготвили и закуска – пържени филийки с домашно сладко от ягоди и вкусен билков чай.
За протокола ще отбележа, че те ни бяха намалили от цената за нощувка и закуската не беше включена в нея. Бяха го направили от сърце. Хапнахме, побъбрихме и продължихме към крайната ни цел за деня – град Царево.
Пътя от Визица до Царево
Пътя от Визица до Царево е променлив. Има нагорнища, надолнища и равни участъци.
За съжаление този второстепенен път по качество се доближаваше до селските черни пътища, а на места беше и по-зле и от тях.
Предупреждавах Ева, че състоянието на пътната настилка прилича на швейцарско сирене и ще й тръска много в рикшата, а тя на моменти отвръщаше “лоша рикша”. Обяснявах на малкото човече, че не рикшата е виновна, но не знам дали тя ме разбра.
Отново у мен се породи усещането, че Странджа е много изоставена планина и район и че в бъдеще ще става по-зле.
Домакините ни от “Трите бука” споделиха, че само в няколко селца се дава зелена светлина на туризма, а другите остават на заден план. Така беше и с Визица. Там нямаше нито една еко пътека, а може да се направят поне 4-5 хубави маршрута.
Срамно е, че в селото откъдето се откриват според мен най-впечатляващите гледки в Странджа няма прокаран нито един маршрут.
Направи впечатление, че по пътя Визица – Царево от дясната и от лявата страна се виждат множество табелки на различни параклиси в района. Не се отбихме, защото вече бяхме влезли в ритъм и не искахме да го нарушаваме.
Не знам дали заради тръскането или защото Ева беше изморена тя заспа сравнително бързо, но не можехме да караме нормално заради пътя. Въпреки, че имаше надолнища на места беше по-добре да бутаме колелата отколкото да ги караме, за да може да не тръска много на Ева, докато тя спи.
През изминалите дни в мен се затвърди впечатлението, че от Странджа планина има много голям дърводобив. Може би ни бяха задминали около 30 големи камиона с дърва за последните няколко дена, а на участъка Визица – Царево видяхме поне още 10-тина. Санитарна сеч?
Достигнахме село Българи, обядвахме и продължихме. Там за огромна изненада се строеше нов детски кът и Ева след като се събуди изразходва част от енергията си на нея.
И така пътя ни отведе до Царево.
Намерихме детски кът, за да може Ева да си поиграе и след това продължихме към морето. През целият ден духаше силен вятър и знаех, че на брега ще е много студено.
Там игрите продължиха с пълна сила и само аз и Пламена усещахме студа, който морският вятър хвърляше връз нас. На Ева изобщо не й правеше впечатление. Тя не спираше да играе с пясъка.
В началото в мен нямаше емоция, че бяхме пристигнали на черноморието, но малко след като видях тъмно сините води на Черно море се развълнувах.
Бяха изминали вълнуващи 7 дни, а сега всичко щеше да свърши.
Определено карането ще ни липсва през следващите дни, защото през изминалите километри мускулите на краката ни закрепнаха и някои участъци, които в началото ни мъчеха, вече не ни затрудняваха толкова.