Утрото в Евренозово

Събудихме се и какво да видим – Слънце! Беше толкова хубаво, след няколко облачни и дъждовни дни отново да ни галят слънчевите лъчи на октомврийската есен.

Сутринта в Евренозово беше студена, но появата на слънчевия диск смекчи студа. В 08:00 кметицата на селцето пристигна, за да работи. 

Милата жена беше приготвила палачинки със сладко и сирене. Ева на мига опустиши четири домашно приготвени палачинки. Този жест ни трогна, жената беше направила повече от достатъчно, като ни настани в сградата на селцето, а сега ни поднесе и палачинки.

 Добрите сърца си личат отдалече и тази добрина винаги ще ни навява носталгични мисли за Странджа, както и за хората, които срещнахме там. 

Сити и заредени с положителни емоции се сбогувахме със село Евренозово и с кметицата. 

На изхода на селцето има чешма и навес и там е добро място за зареждане на вода.

Пътя до Звездец

Непосредствено преди чешмата ни посрещна и първото нагорнище за деня. Изкачихме го без особени усилия, бяхме пълни с енергия и добре отпочинали. След това следваше надолнище, пак малки нагорнища, равни участъци и такъв терен представляваше пътя ни до село Звездец. 

В село Звездец си купихме храна и продължихме по главния път Бургас-Малко Търново. След Звездец има хубаво надолнище и малко преди отбивката за село Младежко следва нагорнище, което продължава до разклона за село Визица, 6-7 км по-нагоре по пътя. 

Там карахме колкото се може по-бързо, бедрата ни горяха от непрекъснатото въртене. 

Знаехме, че е важно да достигнем отбивката колкото се може по-бързо, защото по главния път Бургас-Малко Търново движението е засилено, минават много камиони и шофьорите карат бързо, а има и завои. 

По тези участъци енергията, която имахме бързо ни напускаше и след това бяхме като смазани. 

Понякога по време на пътуването слизахме и бутахме нанагорнищата, но основно когато пътищата бяха по-пусти и по-безопасни. По тези главни участъци бе изключено да бутаме колелата. Ева спеше отново и не усети нищо от цялото бързане и припряно каране.

За наша неприятна изненада след отбивката за село Визица нагорнищата не спряха. Бавно се изкачвахме, пътя бе много лош на места, но достигнахме приятна отбивка, на която решихме да обядваме. 

Ева тъкмо се беше събудила, имаше енергия, а там където бяхме отседнали имаше и зелена поляна, където можеше да поскача и изхаби малко от силите си. 

По време на изкачването установих, че Пламена е карала с мека гума, а когато си натоварен с дисаги меката гума наистина прави въртенето на педалите още по-трудоемка задача. 

Продължихме все така да се изкачваме и достигнахме отбивка за някакъв Горски дом. Поехме към отбивката, искахме да видим дали има хубаво място за спане на палатка близо до този горски дом или пък дали не може да се настаним вътре срещу заплащане. 

Влезнахме малко по-навътре и пред нас се издигна огромна дървена кула за наблюдение на Странджа. Тези кули са построени, за да се изследва района за пожари. Изкачих се по-нагоре и видях невероятна гледка над вековните и мистични гори на Странджа планина.

Дъха ми спря от открилата се кръсота, буквално.

Пламена слезе по-надолу в района, но не откри хижа, а по-късно мина джип и ни казаха, че всичко е частно и няма да може да останем. 

Продължихме и след 2 км попаднахме на друг горски дом в дясно от пътя. Там отново попитахме да останем и отново ни изпратиха, като ни казаха, че не може да останем там и че през вечерта щели да стрелят дивеч и нямало да е спокойно. 

Някъде на първата отбивка Пламена бе спукала гумата си. Спряхме, за да огледаме щетите, а през това време три коли, които минаха през няколко минути спряха, за да попитат дали се нуждаем от помощ.

Това бе много мил жест, малко ми напомзни за замбийците, които винаги спираха щом колелата ни се разваляваха в саваната. 

Визица и Трите бука

Селцето Визица обаче не беше надалеч и помпихме гумите през няколко минути, а накрая бутахме, докато достигнем селцето. 

Вечерта идваше застрашително и затова бързахме. Нямахме място за спане, не знаехме къде ще прекараме нощта и не искахме да замръкнем. С така стеклите се обстоятелства Пламена откри къща за гости и останахме там. 

Нарича се “Трите бука”. Посрещането на домакините ни бе изключително топло, а впоследствие разбрахме, че са направили мястото с много любов и че са изключително приятни хора. 

От това място се откри и една от най-красивите и запомнящи се гледки, които съм виждал не само в Странджа, но и като цяло. 

Откриваше се невероятна панорама към горите на планината, а падащото слънце хвърли толкова красиви сенки върху пожълтелите есенни дърва, те промениха цветовете си и сякаш се намирах в приказка. Не исках този момент да свършва.

За съжаление като много други селца, които бяхме посетили и на територията на Визица живяха не повече от 15 човека и нямаше магазин. 

Хапнахме кускус със сирене и кашкавал, а след това аз се залових да оправям колелото за следващия ден. Гумата беше сериозно спукана и с две лепинки я оправих или поне така си мислих.