Събудих се около 02:00 ч от дъжда, който здравата ни удряше по палатката. Проверих дали всичко е наред – нямаше вода вътре при нас и отново заспах. 

Малко по-късно се събудих отново, но този път от силния вятър, който образува и силни вълни по езерото, които се разбиваха на езерния бряг. 

Почуствах се истински касметлия, че в тези сурови условия бях обвит в спален чувал в малката ни палатка, която не поддаде на изсипалият се порой и на силният вятър.

Спокоен, че всичко е наред – сухи сме, вятъра не ни е издухал и Пламена и Ева спят непробудно, отново затворих очи. 

Когато ги отворих няколко часа по-късно нищо не се беше променило, с единствената разлика, че навън бе светло. 

Вятъра продължаваше да вие, а дъжда сякаш се мъчеше да спре. Какво начало на ден втори от пътешествието. 

След като излезнахме от палатката, се скрихме в кемпъра на приятелите ни, закусихме палачинки, пихме чай и кафе, като в същото време отправяхме молитви, времето да се пооправи, та да може да излезем навън. 

В студените есенни дни е истинска благословия да имаш кемпър, в който може да стоиш на топло и сухо. 

Обядвахме и като по чудо по сивото небе започнаха да се виждат малки сини петна, а през тях лъчите на есенното слънце минаваха и огряваха студената земя. 

Не вярхваме, че след суровата нощ и сутрин през този ден ще видим слънце, но за огромен късмет следобед времето се оправи и успяхме да се разходим около язовира, в боровата горичка, а по-късно и до селото. 

Неочакваната поява на слънцето помогна и за по-бързото изсъхване на рикшата, която на места бе мокра от силният дъжд, а както и на един от спалните чували на Ева. Когато сложиш два спални чувала един в друг и ги покриеш с одеяло има риск да се получи конденз и точно това бе станало.

Докато карахме от язовира към центъра на селото Ева заспа в рикшата, може би 2-3 минути след като я качихме. 

В Малко Шарково се заговорихме със собственичката на единственият магазин там и тя ни осведоми, че в селцето живеели около 40 души. Много е спокойно, но се забелязва значително повече живот отколкото в съседните селца, през които бяхме преминали предния ден. 

От хоримака си купихме много важен продукт – един буркан домашен мед, който лакомо започнахме да поглъщаме с бисквити щом Ева се събуди. 

Напълнихме вода от селската чешма и се запътихме обратно към язовира. По-рано през деня приятелите ни си бяха тръгнали и сега бяхме почти сами на язовира. Имаше останали само няколко рибари, които с лодките си бръмчаха напред-назад.

С настъпването на нощта отново потънахме в студ. 

За щастие малката ни палатка се затопля бързо, когато сме вътре, а щом направим и чай става изключително уютно. Навън времето също ни вдъхваше надежди, че утрешният ден ще е по-топъл от изминалия. Луната ясно се виждаше, а облаци почти изцяло липсваха. 

Нямахме търпение на следващият ден да продължим с карането и да се предвижим още по на изток.