През нощта отново не спах спокойно, събуждах се, за да проверя дали на Ева й е добре и също така, за да си сменя позицията в спалния чувал, че да ми стане топло отново.

В стаята, в която спахме температура беше 5 градуса, а в палатката, която беше разпъната вътре в самата стая температурата бе около 10 градуса. 

Тръгнахме към Факия. Първото село след Горска поляна в посока Факия е Момина църква и се стига сравнително лесно – има малко нагорнище след Горска поляна и след това пътя е предимно надолнище или е равен и се кара лесно.

Малко преди селцето Момина църква има малък язовир, които е обграден с телена ограда и най-вероятно е частен. 

Бързо достигнахме Момина църква. Първите сгради в селото бяха стари комунистически малки блокове, които изглеждаха зловещо предвид запустелия си вид и сивото небе над тях.

Имаше и много мръсотия в селото, нещо като автоморга в единия от тези блокове.

В центъра на Момина църква, църквата не функционираше, но за сметка на това я възстановяваха и най-вероятно скоро жителите на това малко селце ще се радват на нов божи храм.

За наша изненада имаше два магазина и стари баби на един от тротоарите, които продаваха чорапи, плодове и зеленчуци. Купихме няколко банана и продължихме към Факия.

Пътя до селцето Факия не се промени много и карахме по надолнища или по равен път.

Минахме покрай крави, които си бяха присвоили асфалта на пътя и стояха там. Срещнахме стар дядо, които ни увери, че кучетата, които виждахме на хоризонта няма да ни подгонят и да ни ухапят. Попитах го дали има вълци, а той се оплака, че гъмжи от тях – редовно губели по някоя коза, крава или кон жителите на селцата в близост. 

Във Факия хапнахме, купихме си храна за нататък, поразговаряхме с местните и продължихме. Те се опитаха да ни разубедят от намеренията ни да преминем през черния път до село Голямо буково, защото бил много лош. Ние се  чудихме по кой път да поемем също, но в крайна сметка избрахме да преминем през почвения път.

Ако искахме да се движим по асфалт трябваше изцяло да променим маршрута си и да се качим на път “79” и после да продължим по път “908” посока селцето Варовник. 

Във Факия има табела до един от магазините в центъра, която посочва пътя за “Тур Странджа” и към Ахтопол. На 5 минути каране от табелата започва черния път.

В началото има нагорнище, след това следва равен участък, а после надолнище. Като цяло се редуват нагорнища и надолнища, а както и полегати участъци. Въпреки че бяхме с хибридни колела нямахме проблеми. Минавахме покрай малки горички и през голи полета.

Няколко километра преди Голямо буково черния почвен път премина в кал-глина, която така се налепи по гумите ни, че колелата буквално спряха своя ход.

Изчистихме ги, но след това отново се повтори същата случка, а после пак и пак.

Така трябваше да измислим начин да преминаваме през тези участъци – махахме рикшата от колелото, за да не тежи, газихме в калта и носихме колелата в ръце, за да не потъват гумите в глината. А след това се връщахме, за да вземем рикшата и отново да я закачим на колелото.

Това продължи няколко километра и може би над час-два борба с лошия участък.

След това отново се качихме на колелата и не след дълго достигнахме Голямо буково. Селото изглежда доста запустяло, стари изоставени сгради, разрушена детска площадка, разпръснати боклуци насам-натам, едва помръдващи се от вятъра.

Ето че достигнахме и магазина в селото. За момент си бяха помислили, че в това село няма да има магазин.

Там ни заговори един граничен полицай, който попита дали има къде да спим. Когато му казах, че все още проучваме и питаме в къщите за гости, той се обади на една от къщите, които преди това ни бяха одрязали, защото били затворени. Уви сега казаха, че ще ни приемат, след като граничният полицай се обади.

Благодарихме от все сърце на човека. Хубаво е когато срещаш хора, които са готови да помогнат, било то само с едно телефонно обаждане.

И така намерихме мястото. Това се оказа еко селище. Собственика отвори и каза, че днес не работили, но ще ни приемат. В нормалните стаи нямало топла вода и затова щели да ни дадат еко къща, която била много скъпа, но на цената на нормална стая (тоест за 50лв). 

Казахме на собственика, че може да спим на палатка, за да не ги притесняваме, но той каза, че няма да си го прости и че няма да ни остави навън с малко дете в тоя студ. Подкани ни да влезем вътре и след това ни настани в еко къщата, която изцяло е направена от кал. 

Оставането ни в еко селището хвърли голям контраст в иначе сивия и студен ден. Мястото наистина е прекрасно. Прилагам линк към него: https://villagebukovo.com

Ева се радваше на мечока вътре в селището, а както и на топло легло.