Тупиза е малко градче в южната част на Боливия, което се намира на 90 км от границата с Аржентина. Надморската височина на градът е около 2800 м. Не гъмжи от хора и е спокойно място в близост, до което има страхотен каньон и скали с необикновени тъмно червени цветове. Решихме да поемем към непознатото градче, защото нямахме план накъде да продължим, а и се намирахме сравнително близо, след като преди това бяхме посетили най-голямото солно езеро на Земята – Салар де Уюни (повече за тази история ТУК).
Влизайки от Аржентина през градчето Ла Киака – 90 км.
От Уюни и солното езеро Салар де Уюни – 200 км.
От град Потоси – 254 км.
От град Тариха – 209 км.
Пътувахме от Уюни. По това време за разлика от сега (2021) нямаше асфалтиран път между двата града и се придвижвахме по изцяло песъчлив терен, който на места ни приветстваше с шпалири от кактуси.
Беше много диво, в същото време силно усещане да се движим на автостоп в тази част на Боливия, която остава в сянка за повечето чужденци.
Возихме се в джип 4х4, който се бе превърнал в колективо, а между малките селца, през които преминавахме местните бяха спуснали бариери и се налагаше на шофьора на джипа, в който се возихме да плаща с боливиано, за да преминем.
След повече от 5-6 ч. път пристигнахме в Тупиза по тъмно.
Разполагаме с кратко видео в района на Тупиза, което репрезентира по-голямата част от пътищата, по които се движихме в боливийските закътани планински райони (тук не сме в джипa 4х4 споменат по-горе.
Тогава още не знаехме, но се оказа, че в Боливия автостопа почти винаги се заплаща за разлика от Чили (повече истории за Чили ТУК).
Последва доста голяма разправия, след като отказахме да платим. Обяснихме на шофьора, че не ни е казал предварително, че трябва да се плаща и че в Чили никога не са ни искали пари за автостоп, но това само го ядоса.
Предложихме да платим с инвентар и извадих няколко тениски и един чифт сандали от раницата си. Уви, боливиеца раздразнено отговори, че няма нужда от инвентар и искаше само боливиано от нас.
След като не успяхме да се разберем от хотела в близост до трима ни излезе момче, което попита дали всичко е наред. В този момент боливиеца ядосан се качи в джипа си и отпраши нанякъде.
Повече не го видяхме.
Тупиза е с население малко над 25 000 жители и като повечето градове в Боливия лежи високо над морското равнище – 2850 м.
Градът не впечатлява посетителите си с колониална архитектура или отличителни забележителности. Именно затова много ни хареса.
По улиците се срещаха десетки продавачи, които предлагаха на минувачите плодове и различни гозби.
Впоследствие разбрахме, че уличната храна е неизменна част от културата на Боливия и с времето тя стана част от пътуването ни.
Макар че Боливия граничи с развити държави като Чили и Аржентина държавата икономически изостава и безработицата е фактор.
Затова много хора излизат по улиците да продават храна и битови стоки. Тази закономерност в Боливия се среща навсякъде – в малки градчета като Тупиза и също така в по-големите и развити градове като Кочабамба и Потоси.
В близост до Тупиза се намира каньон Дуенде, който се характеризира с огромни червени скали, пронизващи небесата.
Пътя до каньона е трънлив – срещат се огромни кактуси, които приличат на мутанти.
Зъбестите червени скали, излизащи непоклатимо от прашната земя създаваха усещането, че сме актьори в уестърн филм. Името на каньона Дуенде означава в буквален превод каньона на елфа, заради скалите наоколо, които наподобяват формите на елф. Е или поне така казват, защото ние скали с форми на елф така и не оприличихме.
В самият каьон има малки селца, в които животът сякаш е спрял. Посетихме две от тях – Торохойо и Титихойо. Дистанцията между тях е малка и разстоянието се изминава пеш безпроблемно.
В едното попитахме дали ще е възможно да доброволстваме, тъй като дивотията и спокойствието наоколо много ни харесаха, а и смятахме, че това ще ни помогне да развием уменията си по испански.
Уви, одрязаха ни, като ни препратиха към друго селце, което се намираше от другия край на река Тупиза, чийто води се намираха в близост до нас.
Опитахме да преминем през реката, но това се оказа невъзможно с тежките раници и се сгромолихме от изтощение на земята. Бяхме смазани от дългото ходене, от жегата и от липсата на храна през този ден.
Разпънахме палатката, а след това посрещнахме очертаваща се студена нощ покрай малък огън, който стъкмихме със сухи дърва събрани от бреговете на река Тупиза.
Умишлено се бяхме скрили зад една скала, за да може никой да не ни забелжи. Не обичахме да разкриваме местоположението си, макар и местните в района да изглеждаха приятелски настроени.
Приготвихме макарони с риба за вечеря, имахме консерва, която с много мъки успяхме да отворим. Консервите, които нямат отварачка може да се отворят, след търкане върху равна повърхност, така горният капак се отваря. Не е лека задача, но поне не оставаш гладен.
Каньонът се намира на 6-7 км от град Тупиза и до него се стига по широк черен път, сравнително лесен и приятен за вървене, заобиколен от червени скали.
По малки селски пътища се стига до селцата, които се намират по-навътре в местността.
Едни от малкото посетители на каньона
Боливия умело се учи от своите съседи Перу и Чили на туризъм и местни агенции предлагат развлечения в района, за малкото посетители, които идват в Тупиза.
1. Пешеходни турове в каньона, които дават възможността да се впуснете в приключения с местните, които познават района добре и биха могли да разкажат повече за околността.
2. Турове с коне, които предвид пейзажа наоколо създават каубойско усещане.
В Тупиза лесно може да си намерите нощувка, тъй като градът не се радва на засилено туристическо присъствие.
Първата вечер, след като пристигнахме по тъмно, заплатихме около 7-8 лв за двойна стая. Успяхме да намерим толкова евтина нощувка, след като преди това бяхме търсили около час място, което да се впише в бюджета ни.
Обикновено нощувките за двойни стаи са по-високи, но пък може винаги да преговаряте. Впрочем съветвам ви да преговаряте за цената и да питате дали има топла вода и интернет. На много от табелите на хотелчетата го изтъкват като реклама и предимство, но всъщност, след като платиш осъзнаваш, че подомни екстри не съществуват.
20 лв.
- Наложен платеж
- По банков път
- PayPal
Ако все още не си се записал за бюлетина може да го направиш от формата по-долу
