Кабо де Ла Вела – труднодостъпният рай на Колумбия в пустинята Ла Гуахира

След Национален парк “Тайрона” продължихме на североизток към друг райски кът в провинция Ла Гуахира, Колумбия. Там се намираше и пустинята носещо същото – Ла Гуахира.

Мястото, което трябваше да достигнем се казва Кабо де Ла Вела и след повече от три часа лъкатушкане в джип го достигнахме. Път на места липсваше и остана загадка за мен и Пламена как шофьора успяваше да се ориентира.

В селцето заварихме стари колиби, които по-скоро приличаха на плетеница от сено и тръстика. Вода и ток липсваше или поне ние не усетихме подобен лукс по време на престоя ни в Кабо де Ла Вела.

Сеньората, при която останахме на палатка ни извести, че идвала цистерна с вода веднъж седмично в Кабо де Ла Вела и така си я набявали. На мястото, където останахме тя се съхраняваше в огромни контейнери и трябваше да се съобразяваме с използането й.

Обзавеждането на “къщите” се свеждаше до няколко хамака. Имаше и няколко места, които предлагаха настаняване за пътешественици, тъй като ние не бяхме единствените грингоси там – мястото е сред популярните в този край на Колумбия. Въпреки това обаче, някои идват и си тръгват без да усетят от магията на Кабо де Ла Вела или на племето уайу борещо се със суровата природа по тези ширини. 

Жените от уайу се се занимават с производство на красиви чанти, гримни, хамаци, одеяла и като цяло тъкане. За семействата уайу да притежават различни и красиви ръчно изплетени предмети е равносилно на висок социален статус и дамите, които са способни и знаят повече плетки и техники на тъкане са по-предпочитани от мъжете. 

Под колибите на Кабо де Ла Вела се виждаха как плетат майки и дъщери. Когато се разхождахме с Пламена погледите на уайу се отместваха от плетивата към нас и с дълбок и проницателен поглед ни подканваха да си закупим нещичко от тях. И ние си закупихме няколко гримни, бяха толкова красиви. Другият поминък на уайу е риболова и отглеждането на животни. 

А какво да кажем за плажовете на Кабо де Ла Вела и тюркоазено сините води на Карибско море, които преливат във пясъците на пустинята Ла Гуахира, или се разбиват в многобройните самотни скали?

Гледките малко ми напомниха далечните приключения в Чили, когато на места виждахме как пясъците на пустинята Атакама се губиха в Тихия океан. Прекрасно беше пред нас  да виждаме пясъците на пустинята Ла Гуахира, които по свой собствен начин ни омагьосваха. 

В един от дните прекарани по плажовете на Кабо де Ла Вела станахме и свидетели на дъжд в пустинята Ла Гуахира.

Там дъждовния сезон е кратък, но количеството дъжд, което се изсипа върху нас превърна пътищата в малки езерца, по които трябваше да газим.

Знаехме, че на следващия ден нямаше да има и помен от всичката вода, която пясъците на пустинята Ла Гуахира жадно поглъщаха, за да дадат живот на нищожната растителност в района.

Местните също се радваха на изсипалия се дъжд. 

Кабо де Ла Вела със своите плажове превръщаше мечтите в реалност. След “Тайрона” и Паломино не бяхме предполагали, че Карибско море крие още нескрити богатства.

Стъпките ни към непознатото на континента бяха към своя край и с капка носталгия в душите ни пребивавахме на плажовете останали извън полезрението на грингосите, които посещаваха Кабо де Ла Вела. 

И те сякаш нямаха край…

За жалост обаче, човешката немърливост е най-ясно изразена по бреговете на самотните плажове под формата на пластмасови бутилки. Едва ли съществува плаж на Земята, на който няма пластмаса. А ако знаете подобно място пишете ни, за да отидем. 

И още… 

В Кабо де Ла Вела залезите бяха зашеметяващи и дните минаваха бързо.

Тъй като нямахме вода да се освежим на мястото, където нощувахме на палатка решихме да го направим в Карибско море. И така изпратихме деня “на чисто” по този красив начин.