На остров Ометепе с Есмилдар, Бисмар и Хоайда
Годината идва към своя край и рано сутрин, докато посрещаме топлите лъчи на изгрева в мислите ни нахлуват още по-топли и нежни спомени от вече отиващата си 2022.
По-голямата част от хората знаят, че започнахме поредицата “Големи сърца”, 
в която споделяме колко големи сърца туптят по лицето на Земята и че понякога единственият начин да ги срещнем е като тръгнем на далечно пътешествие.
в която споделяме колко големи сърца туптят по лицето на Земята и че понякога единственият начин да ги срещнем е като тръгнем на далечно пътешествие.Ще споделим един момент от престоя ни в Никарагуа от остров Ометепе, където по неволя на съдбата, живяхме с местно семейство в продължение на месец.
Пламена и Ева се разболяха и така обиколката на Ометепе се преустанови.
Как се озовахме в къщата на Бисмар?
Бисмар – главата на семейството ни покани да останем на палатка в къщата, докато разпитвахме в селото за нощувка.
Волята на апетита е по-силна от волята за тръгване
На следващия ден планирахме да тръгваме, но Есмилда (съпругата на Бисмар) беше направила домашна торта и решихме да останем.
Предложението ѝ да я споделим с чаша кафе беше по-силно от желанието ни за тръгване. А и защо да бързаме?
По-късно същия ден Пламена се разболя и боледуваше в следващите две седмици. Няколко дни след това и Ева я последва.
Големите сърца на остров Ометепе
Есмилда, Бисмар и Хоайда (дъщерята) направиха какво ли не, за да ни помогнат. Научиха ни кои са местните билки, които биха помогнали. Някои се намираха на една ръка разстояние – като манговите листа, а други високо в планините, в подножието на вулканите на Ометепе.
Бисмар ни снабди с билка, която се намира в планината, казва се “hombre grande” (голям човек) и името на билката идва от там, че е по-силна от болестите на хората и ги лекува.
Семейството споделяше с нас от недоимъка си
Споделяха всекидневно прясно сготвен боб и варени банани, накараха ни да се почувстваме като у дома, без да искат нищо в замяна.
Есмилда продължи да прави домашни кексове, които ни зареждаха със сили.
Понякога, когато оставаш в чужд дом за по-дълго време не се чувстваш добре, нещо те притиска и знаеш, че може би си в тежест. С тях това чувство изцяло липсваше.
Как живеят Бисмар, Есмилда и Хоайда на остров Ометепе?
Семейството живее изключително скромно, изцяло разчитайки на агрикултура. Имат земя, където сеят ориз, банани и високо в планината – кафе.
Когато се събира реколтата и се продава продукцията са единствените месеци в годината, когато те препечелват пари (освен, когато природата реши да унищожи всичко, както се е случило миналата година).
През останалото време се разчита на парчетата кекс, които Есмилда продава в селцето и така успяват да си набавят средства да сложат нещо по-различно на масата – като куахада (вид сирене) и топъл атол.
Преди години и двамата са работили в Коста Рика (много никоси отиват там, за да изкарват пари) и така са успели да си стъпят на краката.
Синът им Джъстин, сутрин от 6 до 12 работеше с баща си на полето, а след това в 13:00 започваше училището му, до което се налагаше да върви, понякога в продължение на половин час (ако не мине някой с мотор да го качи до там). И това се повтаряше всеки ден от седмицата.
Поразяващата скромност на Бисмар и Есмилда
Спираме до тук. Видяното е поредния урок. Урок, който аз и Пламена сме научили още от Африка, но в същото време, нещо, което трябва постоянно да се вижда и да се изживява, за да не се забравя.
Големите сърца ни приютиха въпреки, че сме далечни пришълци от непознатата за тях България и не знаеха що за хора сме.
Семейството отвори къщата си за нас, сърцата си и дори накрая, когато тръгвахме ни се извиниха, че не са могли да ни предложат нищо повече от сигурно място, където да спим на палатка и да се възстановяваме.
Думите са мощен инструмент за комуникация, но понякога и те не стигат, за да изразят благодарността ни към непознатите хора, които срещаме по пътищата си.
Стана ни неудобно като изрекоха тези слова, но сме сигурни, че ако не в думите ни, то в погледите ни са успели да видят огромната благодарност, която имаме към тях.
