365 дни в Централна Америка

Честит рожден ден 

Днес (12-12-22) имаме рожден ден и го отпразнуваме в Централна Америка.

Празнуваме една година, откакто напуснахме дома на 12-ти декември 2021. Една година, през която всеки ден се изправяме пред страховете си, една година, в която сбъднахме дълго лелеяна мечта. Една година, в която прекосихме Мексико, Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама. 

365 вътрешни борби

365 дни около слънцето, наситени с неповторими емоции – любов, психическа умора, радост, тъга, изтощение, борба, възхищение, изненада, но ако трябва да го съберем в едно, то ще бъде неподправено щастие.

Да бъдем откровени

Да пътуваш постоянно не означава, че си непрекъснато щастлив – не, означава, че непрестанно учиш и всеки ден се изправяш пред едно свое Аз, което до сега сякаш се е крило някъде в теб.

Щастлив не означава, че няма трудности – напротив, просто се научаваш да ги преодолееш някак си и да ги превърнеш в твоя сила.

Не означава и да се усмихваш постоянно.

Има дни, в които плача, дни в които искам да наритам колелото и да се разкара от погледа ми.

Но тъкмо тогава благодарение на същото колело сме открили нови хоризонти, нова перспектива, срещнали сме нов приятел.

Щастие, защото усещаме така жадуваната свобода. Свобода от битовизма, свобода да бъдеш себе си, да опознаваш, да се смееш като истерик, когато порои се изсипват отгоре ти, свободен от материализма, от суетата. 

Можем да живеем с по-малко и да бъдем по-щастливи

Минимализмът научен през годините влиза в действие в прекосяването на Централна Америка. Повече от всякога оценяме всяка лична вещ в дисагите си.

Дрехите се късат върху гърбовете ни, защото са единствените, които имаме.

За какво е тази суета след като по-важното, което имаме не се вижда?

Пътят – най-добрият учител

Какво научихме за една година на път в Централна Америка? Въпрос, от който бихме могли да публикуваме приличен академичен труд. Но ето основните:

Живота ни подминава, докато чакаме нещо да се случи, ако искаме промяна, трябва да действаме сега.

Приятелството, любовта и семейството трябва да се поддържат, те са като цветя, които растат, нямат ли добра почва не виреят, не ги ли обгрижваме с внимание, стават малки, все по-малки, докато накрая не изчезнат.

Да пътуваш с много нисък бюджет и дете е възможно, без да е необходимо да планираш всяка следваща стъпка.

Страхът не бива да е спирачка към постигане на целите ни, той не винаги е оправдан и е важно да го контролираме.

Не на последно място – добрите сърца, които срещаме по пътя си и ни мотивират да продължим напред. Не веднъж сме разказвали за невероятните местни, които срещаме, тези незабравими срещи влагат много смисъл в пътуването ни.

Пътуването е като живот на бързи обороти, всеки ден носи нови предизвикателства и срещи.

Често вечер затваряйки очи, си мисля за изминалия ден – „Всичко това днес ли се случи ?“.

Ако ви харесват местата и хората, с които ви срещаме през последната година, може да ни подкрепите, закупувайки книгата ни “Стъпки към непознатото”.

Всяка покупка ни помага да продължим напред.