Как първите пет километра в Гватемала промениха цялото ни пътуване?

Сред всичко, което се случва наоколо и сред купищата негативни новини, които се сипят в интернет пространството, се чувстваме по-отговорни, поне за малко, чрез публикации да ви срещнем с доброто, което срещаме ние и да ви пренасем надалеч.

Ах, само какви неща чувахме за Гватемала преди да влезем! Северните им съседи се бяха погрижили да ни ги представят в “най-добрата” им светлина, така че да сме сигурни къде отиваме, та дори биха могли и да откажат всеки запътил се натам.

Още на 5 км от границата, след като влязохме в Гватемала, срещнахме Луис, тогава все още нямахме представа, че тази среща ще промени пътуването ни.

Придвижвайки се на юг в Гватемала имахме възможност да се запознаем и с останалата част на семейството на Луис. Още щом се запознахме с Луис, той ни покани да останем в къщата му в район, през който казахме, че ще преминем.

Придвижвайки се към планинските райони на Гватамала, новият ни приятел ни покани да останем със семейството му в близост до Антигуа. Така се запознахме с цялата рода.

Прекарахме с тях повече време, отколкото бяхме планирали, но днес осъзнаваме, че дори и то не бе достатъчно. Семейството освен, че ни прие в къщата си, ни прие и в сърцата си. Харесва ми да ги наричам гватемалското ни семейство, защото наистина се чувствахме като част от такова.

Помогнаха ни да обогатим знанията ни свързани с гватемалската култура, обменяхме рецепти, странни традиции, смяхме се от сърце и истински се забавлявахме.

Каквото и да разкажем би било малко, а и в този пост не целим да навлизаме в детайли.

Семейството, дори настояваше да останем за по-дълго, така че да посетим всички културни и природни забележителности на Гватемала намиращи се в близост до дома им. Вулканът Фуего, който е един от най-активните в света, град Антигуа, езерото Атитлан, дори храмът на Машимон.

Но знаете ли, срещата ни бе напълно случайна, както често се случва в живота. Срещнахме Луис на работното му място, дори вече го бяхме подминали, но все пак решихме да се върнем и да пробваме да питаме за нощувка във военната база, където той работи.

Ева намери другари, чието приятелство се надяваме да се запази въпреки разстоянието и времето.

Често след това си мислихме, ами ако той не беше на смяна или ако наистина бяхме подминали местоработата му, какъв ли щеше да е престоят ни в Гватемала?

Преди да поемем приключението в Централна Америка бяхме предвидили кое ще ни е трудно, докато пътуваме. Тежките колела, жаркото слънце, раздялата със семействата ни, хубавата българска кухня, спокойствието у дома и топлия душ. Знаехме, че това ще ни липсва, но не бяхме подготвени, че за кратко време ще се привързваме толкова много към хора,  с които едва сме се запознали. Нямахме идея, че след последното “Чао” ще стои онази досадна буца в гърлото, знаейки, че обещанията да се видим отново са трудно изпълними…но не невъзможни.